- Детайли
- Категория: За нас
Начално училище "Христо Ботев" /Презентация-Видео/
Начално училище "Христо Ботев" /Презентация/
Начално училище "Христо Ботев" /Презентация/
ХУМАНИЗЪМ И ВЯРА - добри практики в духовно и нравствено възпитание в училище /Презентация/
ХУМАНИЗЪМ И ВЯРА - добри практики в духовно и нравствено възпитание в училище /Презентация/
В „Статистика за училищата в Княжество България“ за 1896/97 г. е отбелязано, че училището в с. Оризари съществува от 1893 г. До Освободителната война 1877/78 г. село Оризари се е наричало Чалтъкчии. В 1878 г. тук започват да се заселват български семейства ат различни места, но най-вече от Козарево. В 1880 г. направили сламена къщурка и същата година започнали да я използват за училище. Събрали се десетина деца, а за даскал бил назначен Стефан Стоев от с. Козарево. Бил пазарен със заплата 300 гроша за 6 месеца – за учебното време от Димитровден до Гергьовден. Носел проста селска носия и нямал нужния образователен ценз. Учениците сядали на дъски, поставени на камъни. Липсвали пособия и пишели на плочи. Имали буквари.
През 1881 г. училището се премества в дюкяна на Жельо Минчев. И тук обучението ставало при същите условия. Учител бил Никола Ганчев от гр. Сопот. Той бил същевременно и писар. Получавал заплата 400 гроша.
На следващата 1882 г. дошъл да учителства Стойчо Каледов от с. Сборище. Училището се преместило в една одая, направена в черковния двор. Там се водело обучението на децата до 1893 г., когато построили училището.
През 1893 г. под ръководството на кмета Жельо Минчев е направено новото светско училище. То било изградено от камък и тухли и имало 4 стаи и коридор. В него дошъл най-напред учителят Цвятко Колев от с. Караново. През тази година тук учителствали Георги Петков от с. Дядово и Тончо Николаев от Ст. Загора. Одаята, в която до 1893 г. учели децата, сега се използвала за квартира на някои учители и за общинска канцелария. Това продължило до момента, когато помещението се запалило и изгоряло, докато там живеели две учителки.
Децата се учели от двама учители в зависимост от броя на учениците, а обучението било от първи до четвърти клас. В продължение на десетина години тук учителства Тана П. Стефанова, наричана от всички Баба Тана.
През учебната 1919/20 г. тук идва учителят Костадин Йовчев от с. Мъглиж. Назначен е за главен учител и работи заедно с Баба Тана. Той започва да пише за първи път Летописната книга на училището, благодарение на която днес научаваме много интересни факти от живота на селото.
През април 1827 г. училището е било затворено за две седмици поради голямо земетресение. Същата година учителят Коста Йовчев организира и вечерно училище, което обаче просъществувало само два месеца. През 1929г. се създава дружеството Младежки червен кръст, което съществува до 1947 г. По инициатива пак на учителя Коста Йовчев и с подкрепата на секретар – бирника Христо Дяков учителите основават читалище. Това става на 22.12.1928 г. Наричат го „Пробуда“.
През учебната 1929/30 г. главен учител на мястото на напусналия Коста Йовчев е Иван Г. Георгиев от с. Червенаково. Той работи заедно с учителката Стоянка Кръстева Стоилова от Нова Загора. Под ръководството на Иван Георгиев се обновява дейността на читалището. За първи път в селото се прави вечеринка. Представена е трагедията „Оженването на една мома“.
От 1.11.1929 г. се открива отново вечерно училище, с определена програма и дни в седмицата. Броят на учениците всяка година нараства както следва:
1924/25 г. – 59 ученика
1927/28 г. – 64 ученика
1929/30 г. – 93 ученика
1930/ 31 г. – 110 ученика
С разрешение на Министерството на народната просвета за учебната 1931/32 г. е назначен трети учител – Симеон Червенелеков , но една година по-късно, през 1934/35г. той е съкратен въпреки големия брой ученици. Децата учели в слети класове, а учителите живеели в училището. По това време започва подготовката за изграждането на ново училище.
На 2 Април 1936 г. се отслужва водосвет за откриването на строежа. Строителството продължава до 1937 година, когато на 16 септември отново е отслужен водосвет , но вече за откриването на новата училищна сграда. Тя има две учебни стаи, една учителска стая, коридор и избено помещение за дърва и материали.
В следващите години с особено уважение се ползват учителите Димитър Ив. Тонев, Йовка К. Коларова, Иван Ив. Славов – всички от с. Запалня, и Мария П. Славова от Твърдица. Всеки от тях е бил за по няколко години и главен учител. Училището се утвърждава като културно-просветен център.
През 1941/42г. започва строеж на оградата на училището. Дворът намалял, защото от южна страна се оформила улица и намиращите се там плодни дръвчета трябвало да бъдат изсечени.
На 11.02.1942г. учебните занятия били прекратени поради появилата се болест петнист тиф. Разболяват се 36 ученика. Налага се карантина, която продължила един месец. През януари 1943г. учениците отново са разпуснати за един месец поради бомбардировките на София.
През учебната 1944/45г. в училището работи и първият учител от селото – Деньо Пенчев Минчев. Той започва като нередовен учител, но по-късно завършва висше образование със специалност география и работи в гимназията в Н. Загора.
През учебната 1946/47г. тук работи и първият редовен учител от селото – Недьо Станев Дойчев. През същата година и в продължение на няколко години тук учителства Ганка Златева Иванова.
През 1950 г. училището приема за патрон името на българския поет-революционер Христо Ботев. От 1951 до 1957 г. директор на училището е Недка Цанева. Тя е местен човек, от селото и има средно педагогическо образование. Учителската й практика в Оризари продължава цели 28 години.
На 01.09.1957г. за директор е назначена Недка Иванова Дойчева. Тя също е от селото и има средно педагогическо образование. Недка Дойчева заема тази длъжност до 01.09.1988 г. – цели 31 години.
От учебната 1960/61 г. е назначен отново трети учител. През следващите няколко десетки години тук за по няколко години Атанас Г. Атанасов, Мария Бакалова, Елена Сярова, Симеонка Ангелова, Кирилка Г. Кирилова, Димитринка Георгиева, Иван О. Владков, Мария М. Руснакова, Мариана Ив. Станева, Славка К. Стойкова.
През 1978г., когато кмет на селото е Герган Михайлов Янков започва да се прави разширение на училището и след две години строителните работи са завършени. Пристроена е още една учебна стая и склад.
През 1980 г. началното училище е до трети клас и за първи път всеки клас е с отделен учител. Слез пенсионирането на Недка Дойчева директор на училището за една година е Славка К. Стойкова.
През 1990 г. се сформира полуинтернатната група. Тук вече работят трима учители и един възпитател. Броят на учениците постепенно започва да намалява. Проблемни са учениците от цигански произход.
През следващите 4 години директор е Стойка Данчева Пенчева с полувисше образование. По нейно настояване и с участието на всички учители дюшеметата на двете стаи и учителската стая се изкъртват и подовете се бетонират. Стойка Данчева подема и инициативата за честване на 100 години от създаването на училището, като прави основен ремонт и на сградата.
През 1993/94 година по решение на МОНТ четвърти клас преминава отново към началния етап на образованието. От 01.09. 1993 г. за директор, след провеждане на конкурс, е назначена Мария Йорданова Георгиева , с висше образование. Учителите са трима, и двама възпитатели.
Със съдействието на кмета на общината Иван Недялков Иванов и кмета на селото Пенчо Пенчев, на 13 август 1993 г. започва основен ремонт на училището. Ремонтът е извъншен от частна строителна фирма и приключва на 01. 10.1993 г. За ремонтните работи от МОНТ е била отпусната сумата от 80 хил. лв. – за ново обзавеждане. Тогава са закупени секции за двете учебни стаи, както и за учителската стая. По това време е бетониран дворът на училището и мазето, оформени са тревните площи и са засадени декоративни дръвчета. Учителите участват в привеждането на училището в пълен ред, както и в подготовката на 100-годишния му юбилей.
От 1912 до 1975 г. през училището са преминали 1500 ученика. От тях 41 са завършили висше образование, 41 – полувисше и 207 – средно. Предстои попълване на статистиката за броя на завършилите училището в Оризари през следващия период от време – от 1975 година до днес.
През последните години броят на учениците варира между 20 и 26, като от десетина години тук учат само деца от ромския етнос. Поради намалената численост на учениците и под тежестта на демографските проблеми, през последните години училището е под постоянната застрашеност от закриване – така, както бяха закрити и други училища в общината – това в Боров дол и в Козарево.